Розово за момиченца, синьо за момченца
Това звучи като сантиментален предразсъдък. Но не е. За да разберем колко дълбоко са вградени цветовете в нашата идентичност, нека се обърнем към науката.
Според физиката има 7 основни цвята в две гами: топла и студена. Топлата е: червено, оранжево, жълто (розовото е един от междинните цветове в тази гама), а студената е: синьо, индигово, виолетово (зеленият цвят в средата на дъгата е неутрален).
Според психологията в женската природа е заложен стремежът към любов и грижа, асоцииран подсъзнателно с топлата гама, а в мъжката – стремежът към защита и борба, асоцииран със студената. Всяко здраво семейство има една мама, която дарява грижа и топлина на всички, и един тате, който защитава и осигурява всички. Има много „бойни” мами, както и грижовни татковци, разбира се. Но дълбоко в себе си майките знаят, че воюват, за да се погрижат, а татковците са съвсем наясно, че показват грижа, за да защитят. Никой не може да избяга от дълбоко заложената си природа – макар че мнозина в днешно време се опитват.
Напред срещу насилието – в розови тениски
Последната сряда на февруари е избрана за „Ден за борба срещу насилието” или „Ден на розовата тениска” в училищата по света. Във връзка с това, изникват няколко въпроса:
Как розовата тениска ни помага да се борим срещу насилието?
Розовото е цвят от топлата гама, свързан с любов, грижа и мекота. Ако всички мъже прегърнат женската си природа, каквото е днес изискването към тях, кой ще защитава и обезпечава? Кой ще се бори за справедливост с лошите навън? Повсеместен е стремежът да превърнем мъжа в една любяща, мека и грижовна … жертва.
Защо точно розова? Защо само за момчета? Защо само един ден в годината?
Знаем повода за обявяването на този официален ден. В един далечен ден в една далечна Канада едно момче отишло на училище с розова тениска и всички му се подигравали. В знак на солидарност, негови приятели също си облекли розови тениски и така училището „порозовяло” от съпричастие. Поклон пред смелостта на това момче и доблестта на неговите приятели!
Но колко от пременените в розово момчета знаят тази история? Колко от тях ще престанат да бъдат насилници, ако в един единствен ден бъдат облечени НАСИЛА в розово? Няма ли да поискат да си отмъстят за извършеното върху тях насилие – на следващия ден, когато добрите хора от НПО-тата ги няма? Как да реагираш и какво да си мислиш, ако дойдат чужди хора и те пременят в нещо, което ти определено не искаш, без да те питат, а след това ти обясняват, че трябва да се промениш, да станеш добър, да спреш да причиняваш на другите неща, които те определено не искат, без да ги питаш? А момичетата – насилници? Тях в кой цвят ще ги обличаме?
Да излезем срещу насилието – всеки в своя цвят!
Светът е шарен. Всеки човек е уникален. Всеки трябва да отстоява себе си – такъв, какъвто е – и да усъвършенства своите уникални дарби. Не можем да се борим срещу насилието, ако не носим своя собствен цвят, а някакъв друг, наложен ни отвън. Не можем да се борим срещу насилието с насилие – с доброзорно нахлузване на чужда идентичност, срещу която се противи цялото ни същество. Та нали насилниците са бивши или настоящи жертви на насилие, които повтарят с поведението си единствения модел, който познават! Снимките на тези розови момчета ще се публикуват къде ли не и ще им донесат срам и озлобение, което ще се излее в повече насилие! (Да не омаловажаваме и родителските притеснения, когато чужди хора заснемат децата им и използват снимките за … какво?…)
* * *
Ние също сме против насилието – насилието, упражнявано от насилници, но и насилието КЪМ насилниците. Ние също се борим срещу него с всички сили и средства.
Розовата тениска е вид насилие. Нека всеки носи своя собствен цвят. Такива, каквито сме, можем да се преборим с всичко. А ако ни принуждават да бъдем нещо, което не сме, няма да се преборим с нищо. Ще си останем хрисимата жертва, чакаща спасителя-принц на розов кон. Завинаги.
